Грижа за болните деца и профилактика при детските лекари

Детският лекар

За да сте сигурни, че бебето се развива добре, то трябва да бъде преглеждано редовно от детски лекар. През първите месеци прегледите трябва да бъдат веднъж месечно, а през втората година поне веднъж на три месеца. Лекарят ще претегля бебето, за да види как наддава, ще следи добре ли се развива и ще го ваксинира. Особено с първото си бебе майката ще има поне 5 до 10 въпроса към лекаря при всеки преглед. Добре е да имате тевтерче, в което да записвате възникналите у вас въпроси, и да отбелязвате факти, свързани с развитието на детето, като например кога са поникнали зъбите или кога се е появила екзема, защото покъсно може да се наложи да си спомните точната дата.

У нас лекарят и патронажната сестра от детската консултация извършват ежемесечни профилактични прегледи на децата до 1 година, от 1 до 3 години — всеки 3 месеца, от 4 до 7 години — 2 пъти годишно. Патронажната сестра е задължена да посети новороденото дете в дома му още в първите 24 часа след излизането му от родилния дом. Първото лекарско посещение след изписване от родилния дом се извършва в дома на новороденото; по преценка на лекаря и друга част от лекарските прегледи могат да бъдат извършени в къщи. На лекарските прегледи в детската консултация съответствуват патронажни посещения в дома на бебето от сестрата. Главната им цел е да контролират изпълнението на лекарските назначения, да обучават майките по практическите въпроси на правилното отглеждане и възпитание на бебето и да информират лекаря за неговото състояние. Обслужването от детската консултация, както и цялостното медицинско обслужване у нас е безплатно.

Някои семейства живеят далеч от лекар и не могат да го посещават всеки месец. В някои от тези случаи връзка с лекаря може да се поддържа и по телефона. Разбира се, много от бебетата се развиват нормално и без редовни лекарски прегледи. Опитът показва обаче, че редовните месечни прегледи са жизнено необходими за бебетата и децата, които не се развиват добре; те са разумна предпазна мярка за всички останали бебета.
Кой лекар да изберем. В много случаи домашният лекар, който е акуширал при раждането на бебето, продължава да се грижи за него и впоследствие. Всеки домашен лекар, който е свикнал да се грижи за бебета, може напълно да замени специалиста педиатър освен в случаите, когато възникне някой специфичен проблем. В градовете обикновено бебето се ражда в родилен дом и съответният акушергинеколог не се грижи за бебето след изписването, поради което майката трябва да намери детски лекар (педиатър). Някои майки предпочитат лекарят да бъде непринуден и да не бъде педант, други не се чувствуват добре, ако той не им предпише всичко до наймалките подробности. Някои имат поголямо доверие у повъзрастни лекари, други изпитват помалко неудобство, ако безпокоят някой по млад лекар, трети предпочитат лекарят да бъде жена. Ако имате такива проблеми, посъветвайте се с акушергинеколога, който обикновено познава почти всички детски лекари. В интерес на доброто развитие на бебето то трябва да се следи по възможност от един и същ лекар. Така той ще може да съветва майката по всички въпроси, да определя дневния режим на бебето, неговото хранене. Освен това лекар, който познава бебето от раждането, е в състояние да предпише найподходящото лечение при заболяване.

Детска консултация. В детските консултации към районните поликлиники работят екипи от добре подготвени лекари и медицински сестри. Лекарите редовно преглеждат бебетата, ваксинират ги и дават съвети на майките. Сестрите им помагат при изпълнение на лекарските предписания и в редица други случаи, свързали с грижите за бебетата, правят домашни посещения след излизането на майката и бебето от болницата и при възникването на проблеми, нетърпящи отлагане др следващото посещение в консултацията.

Отношения с лекари. В повечето случаи родителите и лекарят бързо се опознават, постигат пълно доверие и разбирателство. Но понякога възникват недоразумения и напрегнати отношения. Те могат да се избягнат и ликвидират с откровенност от двете страни. Освен в случаи, когато парите не са от значение, добре е да уредите въпроса за лекарското възнаграждение още в самото начало — това е полесно, отколкото по-късно. На вас това може да ви се струва неудобно, но не забравяйте, че за детските лекари това е ежедневие.

Множество млади родители отначало се стесняват да задават въпроси върху грижите за детето от страх да не изглеждат прости или глупави. Именно това е глупаво! Ако нещо ви тревожи, питайте — лекарите са именно за това. Лекарят с удоволствие ще отговори на всички въпроси. Даже и да сте сигурни, че лекарят ще се сърди за нещо маловажно, но което ви безпокои, повикайте го. Здравето на детето е поважно от чувствата на лекарите или родителите.

Може да се случи лекарят да се отвлече и да заговори за друго, преди да е отговорил точно на поставения от родителите въпрос. Ако те са стеснителни и не поставят въпроса отново, няма да получат отговор на вълнуващия ги проблем. Родителите не трябва да се стесняват да върнат лекаря върху поставения въпрос, смело да обяснят какво точно искат да знаят, за да може той да отговори, или ако е извън неговата компетентност да ги насочи към съответен специалист.

Лекарски консултации. Ако детето ви е болно или в състояние, което много ви тревожи, и ви интересува мнението на други специалисти, ваше право е да свикате консулт. Много родители не смеят да постъпят по този начин, опасявайки се, че ще обидят своя лекар с липсата на доверие към него. Консултът е нещо обикновено в медицинската практика и всеки лекар го приема. Впрочем лекарят чувства тревогата у хората даже и когато е неизказана и това затруднява неговата работа. Един консулт е полезен и за двете страни.

Честното отношение е най-добро. Ако сте недоволни от грижите и съветите на вашия лекар, кажете му го съвсем открито. Така ще бъде полесно и за двете страни и вие няма да изпитвате раздразнение и вътрешно напрежение. Случва се да няма разбирателство между лекар и пациент независимо от взаимния стремеж към искреност. В такъв случай е найдобре да се признае това открито. Даже и найдобрият лекар знае, че не подхожда всекиму, и приема това спокойно. По кое време да телефонирате на лекаря. Вашият лекар ще ви каже по кое време на деня да му се обаждате, особено в случай на заболяване, изискващо домашно посещение. Симптомите на повечето детски заболявания се проявяват следобед и лекарят би искал да знае за тях своевременно, за да може да ви посети. Естествено, ако симптомите се появят покъсно, ще му се обадите в първия удобен момент.





бебе и детска лекарка
майка татко и дете
детски доктор и бебе
детски лекар
baby doctor
майка храни детето си
Интернет каталога за детски градини DetskiGradini.info достига до вас благодарение на спонсора частна детска градина При Баба. Градината се намира в софийския квартал Бояна и е оборудвана със съвременни удобства за малките деца. В Частна Детска Градина "При Баба" работят най-грижовните лелки, които сте срещали някога в детските градини. Заповядайте в частна детска градина При Баба - записванията на деца започна!

снимка #: общо снимки:

<< назад напред >>
 

 

Бебешки колики

Коликите се свързват с напрегната семейна атмосфера, майчина нервност, неподходящо взаимодействие между родители и дете, незрялост на бебешката стомашно-чревна система, спазми на дебелото черво, газ в червата, алергия, свръхчувствителност към протеините на кравето мляко, неправилни техники на хранене и други.

Днес много изследователи смятат, че един или няколко от тези фактори може би наистина са налице при някои от децата с колики. Поради тази причина за колики може да се говори само след като родителите внимателно бъдат разпитани за историята на заболяването и след като децата бъдат щателно прегледани. Трябва да се знае, че повечето от бебетата с колики принадлежат към групата на «най-нервните» деца.

Коликите засягат 10-15% от новородените. Те почват от втората-третата седмица след раждането и достигат своя максимум през шестата-дванадесетата седмица от раждането. Децата плачат най-че6 то във вечерните часове. При незначителен брой от децата плачът е почти неспирен, от сутрин до вечер или продължава повече от 5-6 часа.

Бебешките колики не зависят от това, към каква раса, социална прослойка или културна принадлежност се причисляват семействата. Установено е със сигурност обаче, че коликите са по-рядко срещани при деца, които са в по-чест контакт със своите майки. Коликите не са свързани нито с пола на бебетата, нито с някакви усложнения по време на бременността, нито с начина на раждане, Децата, които се хранят от гърдата на майката, са точно толкова предразположени към колики, колкото и тези, които се хранят от шише. И противоположно на това, което си мислят мнозина, коликите не са по-често срещани при първородните деца.

Ето кои хомеопатични лекарства се използват най-често за лечение на колики:
- «Колоцинтис» в разреждане 5,9 или 15 СН, по 5 гранули при пристъп на болка, е препоръчителен за нервни, плачещи бебета, които присвиват крачета към тялото си, тъй като това води до облекчаване на болките. Облекчаване настъпва и при натиск с ръка в областта на болезнената зона или при локално затопляне.

- «Магнезиа фосфорика» в разреждане 9 или 15 СН е много близък по състав до «Колоцинтис» и поради тази причина индикациите за неговото прилагане са същите.

- «Диоскореа вилоза» в разреждане 9 СН е най-подходящ за бебета, чиито колики, противоположно на предишните 2 медикамента се облекчават не от присвиване на тялото, а от изпъването му назад.

- «Купрум металикум» в разреждане 5 9 или 15 СН е препоръчителен за прилагане в случаите, когато коликите се придружават от гадене и повръщане или от кашлица и когато подобрение в състоянието настъпва след изпиването на няколко глътки студена вода.

- «Хамомила вулгарис» в разреждане 9 или 15 СН дава добри резултати в случаите, когато става въпрос за колики при свръх-нервни и свръхчувствителни към болка деца, които се успокояват от люлеене или от носене на ръце. Често коликите при тях се засилват между 20 часа и полунощ.

В зависимост от ритъма на болките по 5 гранули от съответния хомеопатичен медикамент се дават на детето 2-4 и повече пъти дневно.

Агресията при децата в ранна възраст

Агресивно поведение и пристъпи на негативизъм при деца в ранна възраст

От Емилия Костадинова (детски педиатър)

 

Справянето с агресивно поведение в ранна възраст поставя възрастните в ситуации, в които те трябва да намерят незабавна и правилна реакция, да измислят дейност, която да смекчи обстоятелствата. Тези ситуации предизвикват у възрастните различни чувства като ярост, разбиране, страх, съпреживяване и безсилие. По-долу ще бъдат описани различни видове причини, които провокират децата към крайно поведение, а също така и техники, преложения и съвети за предотвратяване и бърза намеса по време на агресивна проява.

 

1. Ситуации, в които не са задоволени основните нужди на детето. Децата в ранна възраст не винаги осъзнават базисните си нужди. В състояние на глад, жажда, умора и др. те чувстват вътрешно напрежение, раздразнителност и неспокойствие. Но това са малки деца и не знаят как да постъпят. Понякога обвиняват заобикалящата ги външна среда за неудобствата им.

-    Подходящо поведение на възрастния за предотвратяване на детското избухване : възрастния трябва да знае, че има деца, които реагират бурно и яростно в състояния на глад, жажда и др., затова той трябва да предложи напитка или храна дори и, когато детето не иска.

-    Подходящо поведение на възрастния по време на избухване : детето да се успокоява, без да се коментира поводът за нападението(кой го е ядосал, кой му е взел играчката и т.н.), да се удовлетвори веднага първичната му нужда( да се заведе в кухнята и там да му се даде напитка или храна) и да се докосва, докато не се успокои. След като детето се успокои, може да се добави речево обяснение:” понякога, когато сме гладни или жадни сме ядосани”. Това се прави с цел детето да осъзнава причината за своето  поведение и в бъдещи подобни ситуации.

 

2. Праг на ниското самочувствие ( самоувереност) Много деца в ранна възраст имат крайни яростни реакции, заради моменти на провал, загуба в игра и/или ситуации, в които не получават веднага това, което искат. В тези ситуации е характерно силно импулсивно поведение, което не изглежда подходящо за случилото се.

-    Подходящо поведение на възрастния за предотвратяване на детското избухване : за да го „спаси” от подобни ситуации възрастния може да предложи на детето занимания, от които го очакват успехи и удоволствие. Също така е добре децата, които по-трудно се справят, да бъдат поощрявани чрез предложения за помощ, предлагане стратегии за решаване на проблема („На всички ни е неприятно, когато нещо не става. За това ще опитаме отново. Ако и тогава не успеем, ще опитаме по друг начин.”).

-    Подходящо поведение на възрастния по време на избухване : възрастният трябва да прояви разбиране към затруднението на детето, което го провокира към поведение на избухване. Демонстрирането на съпричастие към детето, по време на агресивното му поведение, понижава чувството на комплексираност. Реакции от вида: „Разбирам, че си ядосан заради това, че изгуби в играта. Това наистина е за ядосване.”, както и успокояване на детето чрез пренасочване на вниманието му към други занимания, които детето харесва и предпочита.

 

3. Трудности в свикването с промени, преместване и непознати ситуации Адаптирането към всяко ново място или непозната ситуация обикновено изисква от децата допълнителни сили.

-    Подходящо поведение на възрастния за предотвратяване на детското избухване : преди всяко преминаване от една дейност в друга е важно детето да бъде предупредено или предварително да се разкаже за това, което ще се случи. Когато детето знае за това, което предстои, то чувства самоувереност и агресивните реакции и нивото на стрес също спадат.

-    Подходящо поведение на възрастния по време на избухване : важно е детето да се заведе на място, което му е познато и удобно (приятно за него място в градината, среда, която вече му е позната). Трябва да му се позволи да се облегне или да се гушне във възрастен, на когото вярва, то не трябва да се оставя изолирано и да се чувства самотно.

4. Непредвиждане на резултатите от действието Понякога поведението на децата в основата си не е агресивно и целта му не е да наранява, но резултатите от него могат да бъдат фатални. Например, когато детето иска да стигне до определено място и по пътя настъпва и разрушава неща на земята, без да е искало да направи това. Способността да се придвижда резултатът от действието и разбирането на връзката между причината и следствието са неща, които се придобиват и учат в продължение на процеса на развитие.

-    Подходящо поведение на възрастния за предотвратяване на детското избухване: Когато се установява повтарящо се такова поведение е важно възрастния да има в предвид действията му. Да помага на  детето да осъзнава и да разглежда различни ситуации чрез „познаване на предполагаемия резултат”

-    Подходящо поведение на възрастния по време на избухване : На дете, което е действало по начин, който е предизвикал негативен резултат, му е нужно обяснение веднага за случилото се и за връзката между поведението и резултата. Наприпер, детето, което е настъпило рисунката на друго дете, предизвиква две реакции : първата уврежда рисунката, а втората може да придизвика ярост от страна на детето, чиято рисунка е пострадала. Ако възрастния реагира с ярост към детето то той се фиксира върху резултата от действието на детето, а това няма да доведе до осъзнаване на полезни изводи за в бъдеще.

5. Подражание на агресивен модел Деца, които имат семейство с агресивен модел(родител, брат, сестра и т.н.) понякога използват защитената среда на детската градина, за да подражават на агресивния модел, на който са подложени в семеиството.

-    Подходящо поведение на възрастния за предотвратяване на детското избухване: Трябва да се потърси професионалното мнение на психолог, който да „предпише” средствата за планиране на по-добри преживявания на детето в рамките на детската градина.

-    Подходящо поведение на възрастния по време на избухване: Да се опита да успокои детето и да го подкрепи в действията, подходящи за правилата на детската градина. В случей на прояви на тежка агресия в големи размери трябва да се известят служителите, които се грижат за терапията на семейството.

В контекста на казаното по-горе следва да обобщим, че задълбочената и цялостна терапия на агресивността не може да се ограничи само с подходящи реакции от страна на учителите. Този проблем трябва да се обсъжда във всичките му аспекти – трябва да бъдат ангажирани и допълнителни специалисти за по-доброто разбиране на агресивното поведение и за разграничаване на нормалното поведение от агресивното. Това разграничение ще помогне при взимането на правилно решение за необходимостта от психологическа или друга намеса, която да бъде насочена, както към детето, така и към неговото семейно обкръжение.